Докато домакините ги нямаше вкъщи, младата прислужница не се сдържа, притисна до себе си красивата червена рокля на господарката и, любувайки се на себе си в огледалото, започна да танцува. Но домакините неочаквано се върнаха и разгневената господарка унижи момичето и я изгони от къщата. А когато прислужницата със сълзи събираше багажа си, се случи това, което никой не очакваше… 😨
Лусия работеше в дома на богатия бизнесмен Адриан вече осем месеца. Почти цялата си заплата изпращаше на болната си майка, затова много се страхуваше да не загуби работата си.
Особено тежко ѝ беше заради Валерия, годеницата на господаря. Тя постоянно се заяждаше с момичето, крещеше заради всяка дреболия и никога не пропускаше възможност да напомни, че Лусия е само прислужница.
Един ден домакините заминаха и Лусия остана сама вкъщи. След като приключи с чистенето, тя влезе в гардеробната на Валерия и видя красива червена рокля.
Момичето отдавна ѝ се любуваше, но дори се страхуваше да я докосне. А сега не се сдържа, внимателно свали роклята от закачалката и я притисна до себе си пред голямото огледало.
Лусия се усмихна на отражението си. Изведнъж ѝ се прииска да си представи как би изглеждала в такава премяна на истински празник.
Тя пусна музика и започна да се върти пред огледалото, притискайки роклята до себе си.
И толкова се увлече, че не чу как се отвори входната врата.
— Лусия?
Момичето трепна. На вратата стоеше Адриан.
Тя уплашено свали роклята, но мъжът неочаквано се усмихна.
— Не се страхувай. Този цвят много ти отива.
Лусия се изчерви и вече се канеше да прибере роклята, когато зад гърба на Адриан се чу ядосан глас:
— Значи ето с какво се занимаваш, докато ни няма вкъщи?!
На прага стоеше Валерия. Щом видя роклята си в ръцете на прислужницата, тя изпадна в ярост.
— Решила си да се перчиш пред годеника ми?! Мислиш, че той ще ти обърне внимание?!
Лусия се опита да се извини, но Валерия изтръгна роклята от ръцете ѝ и я хвърли на пода.
— Махай се от къщата ми! След десет минути да те няма тук!
Устните на момичето затрепериха. Тя сведе глава, за да не види никой сълзите ѝ, и мълчаливо отиде да събира багажа си.
Но когато Лусия слезе с куфара в антрето, тя се спря като вкопана.
До входната врата стояха два големи куфара на Валерия, а на масичката лежеше годежният ѝ пръстен.
От кабинета се чуваха викове.
— Няма да посмееш да ме изгониш заради някаква си прислужница! — крещеше Валерия.
— Работата не е само в нея — студено отговори Адриан. — Отдавна зная какво правиш зад гърба ми.
След минута той излезе от кабинета, видя Лусия с куфара и я спря.
— Почакай. Трябва да научиш нещо, преди да си тръгнеш.
А когато Адриан разказа какво беше открил, Лусия от потрес едва не изпусна куфара. Оказа се, че Валерия я мразеше съвсем не заради червената рокля, а по причина, за която момичето дори не подозираше… 😨
Пълната история в първия коментар 👇
— Лусия, нали няколко пъти каза, че от стаята ти изчезват пари? — попита Адриан.
Аз объркано кимнах.
— Да, но Валерия каза, че сама съм ги похарчила и съм забравила.
Адриан тежко въздъхна.
— Тя взимаше парите ти. И не само твоите.
Лусия пребледня.
Оказа се, че преди няколко седмици Адриан забелязал странни преводи от сметката си. Започнал да проверява разходите и открил, че Валерия тайно изпращала големи суми на бившия си любовник.
Но най-страшното се изясни по-късно.
Валерия специално наемала млади прислужници, а после ги обвинявала в кражба и ги изгонвала без заплата. Тя знаела, че бедните момичета ще се побоят да се оплачат.
Лусия се оказала вече четвъртата.
— Исках да се уверя, преди да я обвиня — каза Адриан. — Днес тя сама показа какъв човек е всъщност.
В този момент от кабинета излезе Валерия.
— Ще съжаляваш! — изкрещя тя. — Никой няма да те обича така, както аз!
Адриан спокойно сложи пред нея разпечатките на банковите преводи.
— Любовта не краде пари и не унижава хора.
Валерия се опита да се оправдае, но щом разбра, че всичко е разкрито, грабна куфарите и си тръгна, тряскайки вратата.
Адриан върна на Лусия всички откраднати пари и изплати заплатите на момичетата, които Валерия беше мамила преди. А с бившата си годеница окончателно прекрати отношенията си.
Лусия искаше да си тръгне, но Адриан я помоли да остане и ѝ предложи работа с добра заплата.
— И още нещо — усмихна се той. — Утре имаш почивен ден. Купи си красива рокля и посети майка си.
Лусия не се сдържа и се разплака.
Седмица по-късно тя наистина си купи червена рокля. Само че сега тя беше нейна собствена.
А когато вечерта момичето отново се спря пред огледалото, то се усмихна.
За първи път от дълго време не ѝ се налагаше да си представя, че е щастлива. Тя наистина беше щастлива.
