Извикали прислужницата, за да изкъпе принца, но щом свалила последната му дреха, тя се отдръпнала ужасена от това, което видяла 😲😱
Изабела вървеше по дългия коридор, стараейки се да държи гърба си изправен и да не показва вълнение. Простата ленена рокля беше спретнато изпрана и изгладена, а босите ѝ крака усещаха студенината на каменния под.
Тя все още не разбираше защо точно нея бяха извикали внезапно да се грижи за принца.
Слугите вече бяха успели да си пошепнат помежду си. Всички знаеха за трудния характер на принц Леон: той беше горд, властен и рядко проявяваше търпение към онези, които бяха по-ниско от него по положение.
Затова молбата лично от него накара Изабела да се притесни още повече.
Когато масивните врати се отвориха, посрещна я топлата светлина на свещите, мирисът на восък и лек аромат на тамян. В дъното на стаята седеше самият принц Леон.
Столът му с висока резбована облегалка повече напомняше на малък трон, а уверената му поза веднага подчертаваше положението на човек, свикнал да дава заповеди.
Той мълчаливо погледна момичето и направи кратък жест, позволявайки ѝ да се приближи.
Изабела пое дълбоко дъх и се приближи. Беше ѝ възложено да приготви баня за него и да помогне с къпането.
Тя се стараеше да не вдига поглед, изпълнявайки заповедта спокойно и внимателно, въпреки че вътре в нея напрежението нарастваше все повече.
Когато момичето започна да сваля последната част от облеклото на принца, тя неочаквано забеляза нещо, което изобщо не очакваше да види.
Изабела замръзна на място.
За няколко секунди тя дори забрави къде се намира. Лицето ѝ се промени, а пръстите ѝ неволно стиснаха тъканта в ръцете ѝ.
В стаята настъпи тежка тишина. Изабела с ужас разбра, че случайно е научила тайна, която принцът грижливо беше криел от всички. 😲😱
Продължението и втората част — в първия коментар.👇👇
Изабела с ужас гледаше старите белези, които се виждаха под кръста. Те отдавна бяха зараснали, но множеството тънки следи ясно говореха, че някога принцът е бил жестоко наказван с камшик. По вида им личеше, че тези рани са останали още от детството.
Момичето усети как всичко вътре в нея замръзна. Искаше да попита нещо, но се уплаши дори да отвори уста.
Леон забеляза страха ѝ и спокойно каза:
— Сега разбираш защо не позволявам на никого да вижда това.
Изабела мълчаливо кимна.
— Не мога да допусна всички да научат за миналото ми — продължи принцът. — Ако тази тайна излезе навън, последствията ще бъдат твърде сериозни. Затова от този ден нататък ти ще ми помагаш да се къпя. И няма да разкажеш на никого за това, което видя.
Изабела усети как ръцете ѝ треперят. Тя отлично разбираше, че това не беше просто заповед. Ако някой разбере, че тя е разкрила тайната на принца и я е разказала на други, наказанието може да бъде ужасно.
Тя отново кимна уплашено, без да произнесе нито дума.
Леон се обърна, а Изабела бавно сведе очи. Сега тя знаеше за принца това, което никой друг не трябваше да знае.
И от този ден нейната задължение не беше просто да се грижи за него.
Тя трябваше да пази тайна, от която зависеше собственият ѝ живот.
