След смъртта на младата царица владетелят наредил да доведат в двореца 12 млади момичета от различни краища на своята империя, за да му „служат“. Но още след първата нощ, прекарана насаме с тях, слугите, които сутринта отворили вратите на покоите на императора, били ужасени от това, което видели вътре.

След смъртта на младата царица целият дворец потънал в траур. Поне така изглеждало отвън. По улиците хората навеждали глави, на площадите празничните светлини угасвали, а в храмовете свещите горели ден и нощ. Но никой не скърбял толкова искрено, колкото обикновените жители на империята. Те обичали своята царица с цялото си сърце.

Младата владетелка била добра, справедлива и винаги се стремяла да помага на бедните. Тя откривала приюти за сираци, раздавала зърно по време на глад и често лично изслушвала оплакванията на обикновените хора. Мнозина казвали, че именно благодарение на нея огромната империя все още не се е превърнала в място на страх и отчаяние.

Но съпругът ѝ бил пълната ѝ противоположност.

Императорът бил смятан за един от най-жестоките владетели на своето време. Дори собствените му съветници се страхували от него. За най-малката грешка можел да нареди човек да бъде хвърлен в тъмница, цяло семейство да бъде лишено от имущество или невинен човек да бъде изпратен на смърт.

Хората го мразели, но никой не смеел да го каже на глас.

С времето императорът започнал да забелязва нещо, което все повече го вбесявало.

Където и да се появявала царицата, хората я посрещали с усмивки. Когато императорът минавал по улиците, жителите се стараели да избягват погледа му. Но щом се появявала царицата, около нея се събирали тълпи от щастливи хора.

С всяка изминала година завистта му ставала все по-силна.

А после се случило нещо, за което в двореца предпочитали да не говорят.

Един ден младата царица внезапно се разболяла. Всичко станало твърде бързо. Най-добрите лечители не успели да ѝ помогнат и само след няколко дни цялата империя чула ужасната новина за смъртта ѝ.

Мнозина шепнели, че болестта се появила твърде внезапно и че императорът е замесен. Но никой нямал доказателства.

Минали само няколко седмици след погребението.

Един ден императорът събрал слугите си и дал нова заповед:

— Доведете в двореца дванадесетте най-красиви и най-млади момичета от всички краища на моята империя. Ще си избера нова съпруга.

Заповедта била изпълнена незабавно.

Войниците заминали към различни провинции. След няколко седмици към двореца започнали да пристигат каруци с момичета. Някои били дъщери на търговци, други произхождали от благороднически семейства, а трети идвали от малки села.

Никой не смеел да откаже. Но всички прекрасно знаели какво се случва в двореца.

До момичетата вече били достигнали слухове за жестокия характер на владетеля. Много от тях плакали през целия път. Някои се опитвали да убедят войниците да ги пуснат да се върнат у дома. Други се молели на боговете и се надявали на чудо.

Когато всичките дванадесет момичета се събрали в двореца, ги превели през огромни порти, дълги коридори и разкошни зали, украсени със злато и скъпоценни камъни.

Но разкошът не можел да скрие страха. Всяко момиче разбирало, че е попаднало в капан.

Вечерта императорът устроил голям пир. Музиканти свирели, слугите разнасяли скъпи ястия, а самият владетел седял на висок трон и внимателно разглеждал момичетата.

Под неговия поглед много от тях се чувствали неспокойни. Когато пирът приключил, момичетата били отведени в големи покои вътре в двореца. Малко след това влязъл самият император.

Тежките врати се затворили. Отвън била поставена охрана.

След това настъпила тишина.

Никой не знаел какво се случва вътре. Нощта сякаш нямала край.

По-късно някои слуги признали, че чули приглушени гласове зад вратата. Някой казвал, че е чул спор. Други твърдели, че са чули плач.

Но никой не се осмелил да провери. Императорът бил забранил да го безпокоят до сутринта.

Когато първите слънчеви лъчи проникнали в двореца, главният управител заедно със слугите се приближили към покоите.

Пазачите отворили вратите.

Но това, което видели вътре, накарало всички да застинат от ужас.

Продължението на историята може да бъде намерено в първия коментар.

На пода лежал самият император. Той никога повече нямало да може да нарани никого.

В стаята царял пълен хаос. Преобърнати маси, разхвърляни платове и счупени съдове били навсякъде.

А в средата на стаята стояли дванадесетте момичета.

Нито едно от тях вече не изглеждало уплашено. Напротив — за първи път от дълго време в очите им нямало страх.

По-късно станало ясно, че през нощта момичетата разговаряли помежду си и разбрали, че всяка от тях е загубила някого заради жестокостта на владетеля. На едната екзекутирали баща ѝ, на другата отнели дома ѝ, а на третата изпратили брат ѝ на тежък труд.

Всички те били жертви на един и същ човек.

Тогава момичетата решили, че повече няма да му позволят да разбива чужди животи.

През онази нощ те се обединили и направили това, което хиляди хора в цялата империя не се осмелявали да направят години наред.

Новината се разпространила из страната с невероятна скорост.