Бащата постави камера в стаята на дъщеря си, когато забеляза, че тя започва да се уморява и заспива над бюрото: това, което видя на записа, го остави в истински ужас.
През последната седмица дъщерята три пъти заспиваше над бюрото. Един път — направо в училищната униформа, с вилица в ръка. Първоначално той обясни това с умора. После — с пубертета. Но тревогата нарастваше и с всеки ден ставаше все по-трудно да се игнорира.
Дъщерята почти престана да разговаря със семейството. Стъпката ѝ се промени, погледът стана празен и уморен. Под очите се появиха тъмни кръгове. А светлината в детската стая понякога гореше до ранни зори.
На въпросите на бащата тя отговаряше кратко и еднакво:
— Имам просто уроци.
Една нощ бащата не издържа. Приближи се до вратата ѝ и притисна ухото си. От вътре се чуваха тихи, внимателни звуци — сякаш някой бавно мести неща. Часовникът показваше почти час през нощта.
На сутринта дъщерята отново спеше над бюрото, с глава върху ръцете си. Трети път за седмицата.
В този ден бащата направи това, от което по-рано дори се е страхувал да мисли: постави в стаята ѝ малка скрита камера, убеждавайки себе си, че това е за безопасността ѝ.
Първата нощ нищо не показа. Домашни, малко телефон, дъщерята си легна в 23:30. Той се почувства параноичен и почти се успокои.
Но на втората нощ всичко се промени.
На записа се виждаше как дъщерята лежи в леглото и дълго гледа наоколо. После, уверена, че всички в къщата спят, тя стана, облече се и седна на бюрото. Писаше нещо в тетрадката. Първоначално изглеждаше като обичайните уроци. Но после момичето направи нещо, което остави бащата в пълен ужас…
Дъщерята затвори тетрадката и внимателно я сложи в картонена кутия. На кутията беше написано женско име — Анна.
До нея имаше още две такива кутии с имена Дана и Мария.
Бащата разбрал: дъщерята крие нещо. И повече нямаше време да се чака.
На следващия ден той говори с нея директно. Без крясъци. Без натиск. Просто я помоли да каже истината.
И тя разказа.
Оказа се, че съученичките ѝ отдавна я заплашвали. Заставяли я да върши техните домашни, контролни и проекти.
Ако отказвала — заплашвали да я унижат пред училището, да я поставят в неудобна ситуация, да направят живота ѝ непоносим. Кутиите бяха за всяка от тях. Тя работела нощем, страхувайки се да каже на някого.
Бащата изслуша всичко до край. После направи това, което трябваше да направи веднага.
Отиде при директора на училището и разказа всичко.
След известно време трите момичета бяха изключени от училището.
А на дъщерята всичко най-накрая се нареди и тя започна да спи нормално през нощта.
