Спях с температура 39,5, когато свекърва ми ме заля със студена вода и ми нареди да стана и да посрещам гости: точно тогава направих това…
С температура 39,5, болки по цялото тяло, гърло, сякаш изгорено с шкурка, глава, която щеше да се пръсне, и постоянно бучене в ушите, реших да подремна, завита с одеяло, за да забравя поне за малко тази адска болка. Изглеждаше, че сънят е единственото спасение.
В началото сънувах странни, тежки кошмари — сякаш вървя през лепкава кал и някой ме дърпа все по-надолу за ръката. Но изведнъж в лицето ми се изля ледена вода. Подскочих, изстенах, с мъка отворих очи и видях силует над себе си.
— Още ли спиш?! — остър, дрезгав глас буквално прониза ушите ми.
Това беше свекърва ми. Лицето ѝ беше каменно, устните — стиснати в тънка, почти бяла линия. Ръцете — свити в юмруци. Стоеше над мен, сякаш ме беше хванала в нещо срамно.
— Ставай! — почти извика тя. — Гостите ще дойдат след час! Всичко трябва да блести! Мърдай, слагай масата! Не стой като мързеливка!
Исках да кажа нещо, но нямах сили. Вместо това с мъка се надигнах и се опитах да изтрия студената вода от лицето си, усещайки как треперене преминава през цялото ми тяло.
— Мамо… имам температура 39,5… дори не мога… да вдигна главата си… — гласът ми беше слаб.
Но тя само махна с ръка.
— Ох, стига! Всички боледуват. И аз съм боледувала, но съм си вършила всичко! Не ме излагай пред гостите!
В този момент нещо в мен се скъса. Думите ѝ не бяха просто жестоки — те бяха безразлични, студени като водата, която току-що беше изляла върху мен.
И тогава направих това, за което свекърва ми в паника ме молеше да я простя, а на мен вече не ми пукаше. Продължението на историята е в първия коментар.
Станах бавно от леглото. Краката ми трепереха, светът ми се замъгляваше пред очите. Но минах покрай нея без да кажа дума. Телефонът беше на нощното шкафче — грабнах го и точно пред нея набрах 103.
— Ало, Бърза помощ? Много съм зле… почти 40 температура, силна слабост, болка в гърлото и главата… да, адресът е…
Свекърва ми избухна, като чу това:
— Какво си намислила? След час идват гостите!
— За вас идват гости. А при мен има възпаление и температура. И това е моята къща. — казах това за първи път спокойно и ясно, без оправдания.
Докато събирах чанта, тя тичаше из кухнята и мърмореше нещо за „лудата снаха“. Но когато след двадесет минути пристигна линейката, вече бях готова. Лекарят измери температурата, погледна гърлото ми и каза:
— Отиваме в болница. Сериозно е.
Взех якето си и преди да изляза, погледнах свекърва си:
— Когато се върна, вие и гостите ви няма да сте тук. И никога повече няма да влизате в този дом без моето разрешение. Никога.
Тя отвори уста да каже нещо, но аз затворих вратата след себе си.
