Бандити в гората нападнаха жена във военна униформа и се опитаха да ѝ направят нещо ужасно, но никой от тях не подозираше как ще завърши всичко.

В гората цареше странна, потискаща тишина. Дори птиците сякаш бяха изчезнали. Само някъде напред се чуваха глухи стонове.

На малка поляна няколко яки мъже бяха обградили възрастен човек. Вече го бяха повалили на земята, дрехите му бяха изцапани, лицето – разбито. Един от тях лениво го ритна с ботуш.

— Хайде, старче, по-добре кажи по хубавия начин — каза висок мъж с белег на бузата. — Къде са парите?

— Нямам нищо… — едва прошепна старецът, покривайки главата си с ръце.

— Не ме ядосвай — ухили се друг. — Знаем, че имаш скрити пари.

Те се смееха, споглеждаха се, сякаш това беше игра. Ударите продължаваха.

И изведнъж — глас.

Ясен, рязък, уверен:
— Стига.

Всички се обърнаха едновременно.

От леката мъгла излезе жена във военна униформа. Спокойна походка, прав поглед, нито капка страх в очите. Тя се приближи, сякаш нищо особено не се случваше.

Бандитите замръзнаха за миг, после се усмихнаха подигравателно.

— О, вижте кой дойде — каза един. — И сама.

— Красавице, май си се изгубила — добави друг, обикаляйки я бавно. — Да ти помогнем ли?

— Тук е опасно — засмя се трети. — Но можем да те защитим… по нашия начин.

Те започнаха да се смеят и да хвърлят мръсни намеци.

Жената не отговори. Тя просто клекна до стареца и внимателно провери пулса му.

— Издържай, всичко ще бъде наред — тихо му каза тя.

— Ти какво, игнорираш ли ни? — раздразнено каза един от бандитите и я хвана за ръката.

Тя бавно вдигна поглед.

— Пусни ме.

— О, ти си и нахална — ухили се главатарят и рязко я дръпна към себе си. — Сега ще те научим… момчета, елате.

След тези думи той се опита да я прегърне, но още в следващия миг се случи нещо, за което никой не беше готов.

Той дори не успя да довърши изречението си.

В същия миг жената рязко извъртя ръката му. Чу се пукот и той се преви от болка. След това — кратък удар с коляно, и той падна в тревата.

— Ти…! — извика вторият, хвърляйки се към нея.

Тя се движеше бързо, без излишни движения. Една крачка встрани, захват — и той вече лежеше на земята. Третият получи точен удар с лакът и отлетя назад.

— Какво става?! — извика някой от тях.

Паниката започна да заменя увереността им.

Още няколко секунди — и всички лежаха на тревата, стенеха, опитваха се да станат и отново падаха.

Остана само един. Той бавно отстъпваше, гледайки я с истински страх.

— Коя си ти…? — прошепна той.

Жената спокойно оправи куртката си, сякаш нищо не се беше случило.

— Капитан от специалните части — кратко отговори тя.

Тишината отново обгърна гората.

След няколко минути се чу шум от коли. Нейните колеги изтичаха на поляната.

Бандитите бързо бяха обезвредени и отведени.

Старецът внимателно беше изправен и качен в колата.

Преди вратата да се затвори, той силно хвана ръката ѝ.