Съседите — чужденци — подариха това и пожелаха приятен апетит: но то беше нещо твърдо и изобщо не приличаше на храна, по-скоро на яйце 😱🤔
Първо дори се уплаших.
Съседите са чужденци, почти не общуваме, само се поздравяваме в асансьора. И ето, една вечер чукат на вратата. Стоят, усмихват се, протягат пакет и казват на руски с акцент:
— Приятен апетит!
Погледнах вътре — а там… ето това. Тъмни, твърди, странни неща, сякаш от музей или от филм за динозаври. Изобщо не приличаше на нещо за ядене. В ръцете бяха студени като камъни. Дори помирисах — почти нямаше мирис.
— Това… храна ли е? — попитах внимателно.
Те кимнаха, усмихвайки се още по-широко, и си тръгнаха.
Дълго стоях в кухнята с този пакет. В главата ми се въртяха мисли: „Ами ако изобщо не е за ядене? Ами ако е шега? Ами ако не разбирам нещо много важно?“ В хладилника да сложа — страшно, да изхвърля — неудобно.
В крайна сметка се зарових в интернет. Търсих по снимка, по описание, по форма. И когато най-накрая открих, не повярвах на очите си. 😱😨
А вие някога сте виждали нещо такова?
Оказа се воден орех.
Ядат го. Обелват го, варят го, ядат го суров. В някои страни е обичайна храна, почти деликатес. Просто аз никога в живота си не бях виждала такова нещо.
На следващия ден срещнах съседите и им казах, че вече знам какво е. Те се зарадваха, започнаха да обясняват нещо бързо, показвайки с жестове как се обелва и яде.
И аз се хванах да мисля колко странно е устроен светът: за някого това е страшно и неразбираемо, а за някого — „приятен апетит“.
