Туристите забелязаха в гората самотен кон, който се въртеше на едно място и не допускаше никого близо до себе си, но когато се вгледаха какво точно носи на гърба си, всички обхвана истински ужас.
Четирима приятели отидоха в гората просто да се разходят и починат. Нищо необичайно — раници, удобни обувки, познат маршрут, по който вече бяха минавали. Денят беше спокоен, светъл, слънцето пробиваше през високите дървета, въздухът ухаеше на хвойна и влажна земя. Те вървяха, разговаряха, смяха се, обсъждаха къде е най-добре да спрат за почивка.
Първоначално всичко беше както винаги.
Но след известно време чуха странни звуци. Първо им се стори, че е вятърът или тресенето на клони някъде в дълбочината на гората. После звукът се повтори — глухо ръмжене, тежко дишане, сякаш някой нервно прехвърляше тежестта си от крак на крак. Разговорите утихнаха. Всички се погледнаха и спряха.
Звукът беше твърде близо.
Бавно продължиха напред и скоро я видяха — конът, стоящ точно по средата на тясната горска пътека. Той скача на едно място, рязко прехвърля копитата, клати глава и явно е уплашен. Никого не допускаше близо до себе си. Всеки опит да се приближат караше коня да отскача, да фръцка силно и пак да започва да се върти на едно място.
От къде в тази глуха гора се появи конът — никой не разбираше.
Конят изглеждаше поддържан, но странен. Имаше седло и ремъци, но всичко беше разхвърляно, сякаш прибързано. Приятелите се опитваха да говорят с тих глас, да се приближат бавно, протягайки ръце, но конят не се успокояваше. Той сякаш искаше да каже нещо, но не можеше, и това го правеше още по-плашещ.
И само след няколко минути един от туристите забеляза нещо, което буквално спря дъха му. Конят носеше на гърба си…
На гърба на коня бяха забити парчета човешки дрехи. Скъсана материя, потъмняла от кръв. По ремъците и седлото имаше червени петна, вече засъхнали, но все още твърде ясни, за да не бъдат забелязани.
В този момент на всички им стана истински страшно. Тогава разбрахa — конят не е там просто така.
Нямаше ездач. Той беше изчезнал.
Конят се въртеше не от страх от хората, а защото търсеше помощ.
Приятелите се погледнаха и решиха да продължат по пътеката, внимателно оглеждайки земята. Забелязаха следи от копита, смачкана трева, счупени клони.
Вървяха бавно, напрегнато, почти без да говорят. Конят се държеше наблизо, сякаш показваше пътя, понякога спираше и отново започваше неспокойно да фръцка.
След няколко километра го намериха.
Мъжът лежеше до повалено дърво, блед, почти без сили. Както по-късно се разбра, той случайно закачил ниска клонка, изгубил равновесие, паднал от коня и се наранил сериозно. Не можеше да стане и викаше за помощ, но на това място никой нямаше да го чуе.
Ако не беше конят, той нямаше да оцелее. Конят излезе сам, намери хората и ги доведе обратно. Именно той спаси своя господар.
Когато мъжа беше оказана първа помощ и бяха повикани спасители, конят най-накрая се успокои. Стоеше до тях, тихо дишаше и повече не се въртеше на едно място.
