Всеки ден 70-годишната пенсионерка купуваше по 40 кг месо от познатия си месар: един ден месарят решил да я проследи и, като видял къде изразходва толкова много месо, повикал полицията.
70-годишната пенсионерка всеки ден идваше в един и същ месарски магазин. Тя беше ниска, прегърбена, облечена в старо палто и с изтъркана количка на колелца.
— Както обикновено, четиридесет килограма говеждо, — тихо казваше тя, протягайки ръката си с внимателно подредени банкноти.
Месарят — млад мъж — всеки път се учудваше. Четиридесет килограма! Това е почти половината от труп. Първия път той помисли, че жената може би храни голямо семейство. Но седмица след седмица — и всичко се повтаряше.
Жената почти не говореше, не гледаше в очите, само взимаше пакетите и си тръгваше. От нея се носеше странна, остра миризма — смес от желязо, развалено месо и нещо още, което месарят не можеше да определи.
Слуховете бързо се разнесоха по пазара. Продавачите шепнеха:
— Казват, че тя храни семейството на сина си.
— Или храни кучета.
— Или може би има тайно ресторантче…
Месарят не вярваше на клюките, но с всеки изминал ден любопитството му растеше. Една вечер той реши да я проследи — изчака, докато жената излезе от магазина, и тръгна след нея на разстояние.
Жената вървеше бавно, но уверено, дърпайки тежката количка с месо по заснежения път. Тя пресече покрайнините на града, мина покрай изоставени гаражи и се насочи към старата фабрика — тази, която вече десет години стоеше празна.
Месарят замръзна. Тя влезе вътре и изчезна заедно с пакетите.
След двадесет минути възрастната жена излезе обратно — в ръцете ѝ вече нямаше пакети. Няма и следа от месо.
На следващия ден всичко се повтори. На третия ден месарят не издържа. Изчака жената да се скрие вътре и тихо се промъкна след нея.
Вътре във фабриката миришеше на нещо странно. Той чу глухи и много странни звуци. Когато месарят погледна в залата през пукнатина в стената, сърцето му едва не спря. Вътре имаше…
Вътре, зад масивни клетки, седяха четири огромни лъва. Очите им блестяха в слабата светлина на лампата. На пода имаше кости и пресни парчета говеждо.
А в ъгъла, на старо кресло, седеше същата баба, нежно прошепвайки:
— Спокойно, мои добри… скоро ще имате битка… хора ще дойдат, ще гледат…
Месарят се отдръпна, не вярвайки на очите си, и тогава един от лъвовете внезапно изреве — звукът се разнесе из празната зала. Жената обърна глава и го видя.
— Какво правиш тук?! — прошепна тя.
Младият мъж изскочи навън и веднага се обади на полицията.
Когато органите на реда пристигнаха на място, те останаха в шок: възрастната жена се оказа бивш зоолог. След затварянето на зоопарка тя прибрала няколко животни, за да „не загинат“, но скоро разбрала, че може да изкарва пари с тях.
В дълбините на фабриката беше намерена арена, с видими следи от нокти по стените. Жената организирала подплатени боеве на лъвове, на които тайно пристигали богати зрители.
