Пияни ловци се подиграваха на бедния стар лесничей и настояваха да им покаже най-добрите места за лов: старецът плачеше и ги молеше да го оставят на мира.
И точно в момента, когато го хвърлиха на земята и се канеха да го пребият, от гората се чу странен звук… А след няколко минути се случи нещо, което никой от тях не очакваше.
Пияните ловци обградиха стария лесничей точно пред колибата му. Къщурката се намираше в края на глуха местност, където рядко се появяваха хора. Бяха дошли с джип, с туби, с гръмогласен смях и с увереността, че всичко им е позволено.
— Показвай къде са най-големите лосове, дядо — каза един и го блъсна по рамото. — Знаем, че тук знаеш всичко.
Лесничеят живееше в тази гора от четиридесет години. Познаваше всяка пътека, всяка поляна, всяко водопойно място. Но също така знаеше, че има места, където не бива да се стъпва. И че животните вече се готвят за зимата.
— Няма такива места — тихо повтаряше той. — Нищо няма да ви кажа.
Те се смееха. Един му скъса старата яке, друг го хвана за яката и го бутна на колене. Старецът падна, удряйки дланите си в студената земя.
— Мислиш ли, че ще ти повярваме? — дрезгаво каза най-едрият от тях. — Или просто ти е жал за животинките?
Старецът плачеше. Не от болка. От безсилие. Разбираше, че е безсмислено да спори. Те вече бяха пияни и озлобени.
— Махайте се… — прошепна той. — Това не е място за вас…
Но те не го слушаха.
Един от ловците замахна да го удари. И в този момент от гората се чу странен звук. Глух. Тежък. Като че ли нещо чупеше сухи стволове.
Всички замръзнаха.
Първо — тишина. После отново. Пукот на клони. Бавен, ритмичен. Не беше вятър.
Един от мъжете нервно се огледа.
— Глиган? — подхвърли някой, но в гласа му вече нямаше увереност.
Старецът спря да плаче. Бавно вдигна глава и погледна към тъмната гъсталака.
Пукотът се приближаваше. И изведнъж…
Изведнъж измежду дърветата се показа огромна сянка. Масивен лос. Стар мъжки с тежки рога, по-широки от човешки ръст. Той излезе на поляната бавно и уверено, като истински стопанин.
Ловците онемяха. Лосът не тичаше. Той вървеше право към тях.
Някой се опита да сграбчи оръжие, но ръцете му трепереха. Един се спъна. Друг започна да отстъпва към джипа.
Животното изпръхтя рязко и тропна с копито по земята. Това беше достатъчно.
След секунди „смелите“ ловци вече тичаха към джипа, блъскайки се един друг. Вратите хлопнаха, двигателят изрева, колелата изхвърчаха, разпръсквайки кал.
На поляната останаха само старецът и лосът. Животното спря на няколко метра от него. Погледна го. Издиша пара в студения въздух.
След това се обърна и бавно се върна обратно в гората. Старецът се изправи, подпирайки се тежко на коленете си. Дълго гледа към гъсталака.
В тази гора наистина имаше места, за които той никога не беше разказвал на никого. И не без причина.
