За всички гости те бяха красива двойка: закръглено момиче от обикновено семейство и наследник на богати родители. Но никой дори не подозираше, че преди половин година младоженецът се беше обзаложил с приятелите си, че ще накара обикновено момиче да се влюби в него и ще я изостави направо пред олтара.
Но всички бяха шокирани, когато в момента на унижението булката свали роклята си и направи това…
Всичко започна с един облог. От скука наследникът на богато семейство, заедно със своите също толкова заможни приятели, реши да докаже, че може да накара всяко момиче да се влюби в него. Те се смееха, изброяваха имена и се спряха на Анна. Обикновена студентка, отличничка, горда, не от тези, които тичат след богати момчета. Майка – учителка, баща – строител.
— Анна няма да можеш, — подкачаха го те. — Тя е твърде умна за някой като теб.
Заложиха пари. Условието беше просто и жестоко: за шест месеца да я направи своя приятелка, а после да я изостави направо пред олтара. Публично, с позор.
Алекс започна красиво: цветя, срещи, разговори до късно вечер. Той умееше да казва правилните думи и да гледа така, сякаш до него е безопасно. Анна му повярва. В него тя не виждаше фамилията и банковата сметка, а човек. И точно това стана нейната грешка.
В деня на сватбата той сякаш свали маската си. Алекс се смееше силно, шепнеше с приятелите си и гледаше булката със студена усмивка. Анна усещаше, че нещо не е наред, но не разбираше напълно.
Когато по време на церемонията свещеникът го попита дали е съгласен да я вземе за своя съпруга, в залата настъпи тишина. Алекс направи пауза, погледна приятелите си и каза високо:
— Не. Погледнете мен и нея. Това беше просто игра. Поздравете ме — спечелих.
В залата премина шепот. Някои се засмяха, други замръзнаха. Той беше сигурен, че е унижил бедното момиче завинаги. Очакваше сълзи, истерия, бягство.
Но не очакваше какво ще направи Анна.
Всички гости бяха шокирани, когато в момента на унижението булката свали роклята си и направи това…
Анна бавно се обърна към младоженеца. По лицето ѝ нямаше сълзи.
— А ти какво си мислеше, че съм повярвала на думите ти и на любовта ти? Не. Такива подли хора не се променят. Знаех отлично, че си замислил всичко нарочно. Затова и аз се подготвих.
В залата стана тихо.
— Помниш ли документите, които подписа преди седмица? Казах ти, че са за гражданското. Всъщност ти ми продаде къщата и колата си за един долар.
Алекс пребледня. Приятелите му се спогледаха. Баща му скочи от мястото си.
Анна извади банкнота от букета си и я хвърли в гърдите му.
— Ето ти твоя долар.
Тя разкопча булчинската си рокля, свали я и остана със строг бял костюм.
— Така играят възрастните. Ти мислеше, че парите са най-важното и че ще можеш да ме унизиш. В крайна сметка сам се изложи. Надявам се родителите ти да се гордеят с теб.
Никой вече не се смееше.
Анна се обърна и излезе от залата, без да се обръща назад. Зад гърба ѝ останаха шепотът, пребледнелият младоженец и разрушената „игра“, която му струваше твърде скъпо.
