По време на сватбата на по-голямата ми сестра дори не можех да си представя, че този ден ще се превърне за мен в унижение.
Градината на къщата извън града беше потънала в цветя, гостите се смяха, звучеше музика, белите арки блестяха на слънцето. Сестра ми — булката — стоеше до фонтана, в ослепително бяла рокля, с напрегната усмивка. Забелязах, че ме гледа твърде дълго. В погледа ѝ нямаше радост, а злоба. Студена, остра.
Когато гостите се разсеяха, всичко се случи за секунди.
Рязко бутане в гърба — и светът се обърна. Полетях напред, с лице към водата. Плясък, пръски, студ. Розовата рокля моментално се намокри и тежеше, косите се залепиха по лицето ми. Чух смях. Аплодисменти. Някой реши, че това е „шега“, „ефектен номер“.
Сестра ми стоеше до фонтана и ме гледаше отгоре надолу.
— Не се прави на жертва, — каза тя силно. — Ти просто прекалено много се стараеше да изглеждаш по-хубаво от мен. Това е МОЯТА сватба.
Гостите се засмяха още по-силно.
Аз бавно се изправих от водата. Мокра, унизена, трепереща — но несломена. Погледнах я спокойно. Без крясъци. Без сълзи.
И в този момент направих това, от което всички гости и сестра ми бяха в пълен ужас.
— Ти винаги си се страхувала, че ще бъда по-добра от теб, — казах тихо. — Дори и днес.
Смехът започна да стихва.
После рязко се обърнах, извадих телефона и набрах номер.
— Ела. Сега. Вземи ме оттук, — казах нервно. — Да, точно сега.
След десет минути пред портата спря луксозна черна кола. Скъпа, бляскава, чужда на целия този фарс. Излезе висок, уверен мъж — онзи милионер, моят бъдещ съпруг, за когото бях разказвала на роднините, но те не вярваха.
Той ме погледна мълчаливо — мокра, с прилепнала рокля — после насочи погледа си към сестра ми.
Хванах подгъва на сватбената рокля и се насочих към колата. Вече на изхода се обърнах, усмихнах се и силно казах:
— Аз не само че съм по-хубава от теб. Целият ми живот е по-добър от твоя. А ти винаги ще си така зла.
И, минавайки покрай нея, нарочно я бутнах с рамото.
Сестра ми в бялата рокля падна — но вече не във фонтана, а в калта, която се бе образувала около него от водата и разлятото шампанско. Белите розови листенца се смесиха с тъмната пръст.
Ние с приятеля ми потеглихме. Музиката повече не прозвуча. Никой вече не се смееше. А сестра ми получи урока, от който най-много се страхуваше. Завистта я измъчваше!
