Полковникът я бутна от вагона през нощта, в студа, когато наоколо нямаше жива душа, без дори да подозира коя е тя всъщност и че съвсем скоро го очаква нещо още по-ужасно.

Полковникът я бутна от вагона през нощта, в студа, когато наоколо нямаше жива душа, без дори да подозира коя е тя всъщност и че съвсем скоро го очаква нещо още по-ужасно.

Полковникът не хареса новото момиче още от първия ден.

Тя се появи в частта неочаквано, без излишни думи, с обикновена униформа без отличителни знаци. Млада, спокойна, гледаше право в очите и не свеждаше поглед. Това веднага го раздразни.

Конфликтът започна на строя.

— Кой те изпрати тук? — попита той студено.
— Преведена съм по заповед, — отговори тя спокойно.
— Каква заповед? Тук аз давам заповедите.

Тя не отмести поглед.

— Значи още не са ви я показали.

Някой тихо се засмя. Полковникът се обърна рязко.

— Мислиш ли, че си специална? Такива като теб съм пречупвал десетки.
— Опитайте.

След това той вече не криеше раздразнението си.

По време на занятията се заяждаше за всяко нейно движение.

— Ръцете ти за какво са? Разбираш ли къде си попаднала? Това не е място за момичета.

Тя почти не отговаряше.

След няколко дни частта пътуваше с влак през планините. Нощ. Почти всички спяха.

Полковникът не спеше.

Видя я до вратата. Сама. Гледаше в тъмнината.

Приближи се.

— Не ти ли се спи?
— Свеж въздух.
— Тук няма да оцелееш.

Тя се обърна.

— Вие сте твърде самоуверен.

— А ти говориш твърде много.

Вратата беше леко отворена. Студен въздух.

Той я хвана за рамото.

— Стига.

Рязко движение.

Той я бутна.

Тя изчезна в тъмнината.

За миг погледите им се срещнаха.

Без вик. Без страх.

После нищо.

Пропаст. Камъни. Река. Нощ.

Той затвори вратата.

Никой не видя нищо.

Той мислеше, че всичко е приключило.

Но не беше.

След няколко дни, през нощта, токът спря.

Системите отказаха.

Чуха се стъпки.

Той се обърна.

В края на коридора стоеше тя.

— Ти…
— Наистина ли мислехте, че ще е толкова лесно?

— Това е невъзможно.
— Не попитахте коя съм.

— Направихте грешка.

— Аз не съм от вашата част. Нито от вашата система.

Вратите се затвориха.

— Оцелях.

— Какво искаш?

— Същото, което направихте вие.

Зад него се появи отвор.

— Нощ. Студ. Никой наоколо. Помните ли?

Светлината изгасна.

Кратък звук.

Тишина.

На сутринта казаха, че полковникът е изчезнал.

¿Te gustó el artículo? Compartir con tus amigos:
Añadir un comentario

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!: