Осъденият полицай помоли да му позволят да види кучето си за последен път, но когато овчарката влезе в съдебната зала, се случи нещо неочаквано.
Съдебната зала беше напълно тиха. Нито един шум не нарушаваше тишината, чуваше се само ехтящият глас на съдията, който четеше присъдата.

— Бившият полицейски служител Алекс Милър се признава за виновен в получаване на подкуп и злоупотреба със служебно положение… Имате ли какво да кажете, офицер?
Алекс стоеше с наведена глава, стискайки юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Той не слушаше присъдата – всяка дума го унищожаваше.
— Моля… — прошепна той дрезгаво. — Позволете ми да се сбогувам с Рекс. Той… той е всичко, което ми остана. Нямам семейство.
В залата се чу ропот. Съдията, намръщен, погледна към прокурора. Той се поколеба, после кимна. След минута вратата се открехна и в залата влезе Рекс – немска овчарка с очи, в които имаше повече човечност, отколкото у много хора. Той вървеше уверено, сякаш разбираше, че това не е обикновен ден.
Алекс падна на колене, разперил ръце. Рекс се втурна към него, скимтейки силно. Мъжът прегърна кучето, допирайки челото си до неговото.
— Прости ми, Рекс… Прости, че те подведох… Прости, че не успях да докажа невинността си…
Сълзи се стичаха по бузите му. Рекс тихо изръмжа, сякаш в знак на протест, и изведнъж се измъкна от ръцете му.
И тогава се случи нещо наистина неочаквано.
— Рекс?.. — промърмори Алекс изненадано.

Кучето, без да се обръща, рязко се втурна напред — право към друг полицай, който стоеше до стената. Това беше бившият партньор на Алекс — Оливър. Този, който беше свидетелствал срещу него. Този, който изглеждаше спокоен… до този момент.
Рекс спря пред него и изръмжа. Продължително. Заплашително. Залата затаи дъх.
— Какво означава това?.. — промърмори съдията.
Оливър направи крачка назад. Рекс — напред. Тогава кучето се изправи на задните си лапи и мушна муцуната си в нагръдния джоб на офицера. Оливър потрепери.
— Махнете го! — извика той, но беше твърде късно.
Охранител се втурна напред, но прокурорът го спря с жест. Един от съдебните служители се приближи, отвори джоба — и извади флашка.
— Какво е това? — попита съдията.
Рекс седна в краката на бившия партньор и го гледаше в очите, без да отклонява поглед.
Флашката беше поставена в лаптоп. Видео запис. Оливър, който брои пари. Оливър, който фалшифицира документи. Оливър, който говори по телефона: „Ще прехвърлим всичко на Милър, той ще мълчи — горд е.“
— Делото се отлага. Заподозреният да бъде задържан. Присъдата срещу Милър се анулира до изясняване на всички обстоятелства.

Алекс седеше на пода, притиснал ръка към гърдите си. Рекс бавно се приближи до него и докосна бузата му с нос.
— Ти ме спаси, — прошепна Алекс.