В полицейското управление се смяха на 80-годишен старец и дори не приеха жалбата му, но полицаите дори не подозираха кой всъщност е този старец и какво ще се случи, когато началникът на участъка влезе.

Пожилият мъж се събуди посред нощ и се загледа в тъмното. Часовникът показваше 2 през нощта. Навън беше тъмно, а съседите отново шумяха. Чуваха се гласове: някакъв мъж говореше на висок глас, после жена започна да се смее. Те пуснаха силна музика.

Старецът беше почти на осемдесет, със сърдечно заболяване, но слухът му беше все още много остър. Облече стария си халат, бавно излезе от апартамента и се приближи до съседната врата.

Позвъни на вратата.

След няколко секунди вратата се отвори и на прага се появи млада жена. Ярък грим, бутилка в ръка, миризма на алкохол.

— Какво искаш, дядо? — попита лениво.

— Вече са два през нощта. Не мога да спя. Много шумите.

Момичето завъртя очи и извика към апартамента:

— Чуваш ли! Старецът отново се оплаква!

От дълбините на апартамента излезе нейният нов мъж. Огромен, с тежък поглед и бирено коремче.

— Какъв е проблемът? — засмя се. — Вземи хапче и ще заспиш.

Жената се разсмя силно, а мъжът захлопна вратата точно пред лицето на стареца.

Старецът остана още няколко секунди на площадката. Той вече беше викал полицията преди, но докато пристигат, съседите винаги успяваха да се успокоят. Отдолу живееше възрастна двойка, която почти нищо не чуваше, а управителката само вдигаше ръце и съветваше да „се разберем“.

Старецът се върна в апартамента си, взе лекарството си и легна в леглото.

Когато най-накрая заспа, пред очите му отново се появиха спомени от миналото.

Той и съпругата му седят в кухнята. Единственият им син стои до прозореца и разказва, че е приет във военния институт.

— Сине, военната служба е опасна. Може би трябва да помислиш?

Но старецът тогава каза друго.

— Трябва да се гордеем. Истинският мъж трябва да служи на родината.

Той потупа сина си по рамото и произнесе думи, които години наред не му даваха покой.

— Нашият дядо беше герой. И ти ще бъдеш.

Сънът винаги завършваше по един и същи начин.

Сив коридор. Военен на вратата. Тихи думи, че синът е загинал при специална мисия. Крясъкът на жена му, линейка и празнота.

Старецът се събуди, дишайки тежко. Изминаха двадесет години, но чувството за вина не изчезна. Често мислеше, че заслужава самотния си живот и безсънните нощи.

Но след два дни ситуацията се повтори.

Старецът не издържа и реши сам да отиде в полицейското управление.

Той написа жалба, но младият дежурен почти не го слушаше. Когато мъжът се канеше да си тръгне, той просто смачка хартията и я хвърли в коша.

Когато дядото видя това, настояваха жалбата да се приеме, но служителите само се раздразниха.

Мислеха, че пред тях е просто жалък старец. Но те дори не подозираха кой е той всъщност и какво ще се случи, когато началникът влезе.

— Върнете се у дома, дядо. Трябва ви лекар.

Старецът удари с длан по бюрото.

— Няма да отида никъде! Ще чакам началника!

В този момент остра болка прониза гърдите му. Той се спъна и се хвана за сърцето.

Полицаите се уплашиха и го накараха да седне на пейка.

Старецът извади хапчетата от вътрешния джоб, но заедно с тях падна стара фотография на пода.

В този момент от кабинета излезе началникът на участъка. Вдигна снимката и внезапно замръзна.