В деня на погребението на майка ми се озовах в реката. Не знам дали случайно се подхлъзнах или някой нарочно ме бутна. Но когато по някакво чудо успях да изляза от водата, случайно чух разговор между съпруга ми и най-добрата ми приятелка.
Погребението на майка ми мина като в мъгла. Хората казваха думи на утеха, прегръщаха ме; някой слагаше на масата поменални ястия, някой тихо плачеше. Аз почти нищо не чувах.
Към вечерта гостите започнаха да си тръгват. В къщата стана задушно и тежко. Искаше ми се да изляза на въздух, затова тихо тръгнах към реката.
Брегът след дъжда беше мокър и хлъзгав. Стоях съвсем до водата, когато земята изведнъж се изплъзна под краката ми. Дори не успях да извикам и след секунда се озовах в ледената вода.
Течението беше много силно. Роклята веднага ме повлече надолу, обувките ми пречеха да се движа. Няколко секунди само се давех и мислех, че ще се удавя.
Но в младостта си много години тренирах плуване. Това ме спаси. Инстинктът реагира по-бързо от страха. Рязко се обърнах по гръб, отблъснах се с крака и заплувах към тръстиките, които растяха край брега. Пръстите ми напипаха твърдите стебла. Хванах се за тях и с мъка успях да изляза на брега.
Лежах в мократа кал и се опитвах да се съвзема. Точно тогава чух гласове.
Някой се приближи до ръба на брега точно над главата ми. Внимателно вдигнах очи през тръстиките и замръзнах.
Това бяха съпругът ми и най-добрата ми приятелка.
Стояха съвсем близо до ръба и гледаха към водата.
— Тя няма да изплува — каза спокойно съпругът ми. — Дори опитни плувци едва ли биха успели да се измъкнат.
— А ако изплува? — попита нервно приятелката ми.
— Няма да изплува. Освен това всички видяха, че след погребението тя малко е пила. Подхлъзнала се е и е паднала.
Приятелката ми тихо се усмихна.
— Да, това не е проблем. Ще кажа, че съм видяла как се подхлъзна и падна. Ще кажа, че се опитах да помогна, но не успях навреме.
— Точно така — отговори съпругът ми.
Изведнъж осъзнах, че може би не съм паднала в реката случайно.
Приятелката ми помълча и после попита:
— Добре, а какво направи по повод смъртта на майка ѝ? Даде ли подкуп?
Съпругът ми отговори спокойно, сякаш говореше за нещо обикновено.
— Да. Всичко е под контрол. Всички повярваха във версията за инфаркт.
Вътре в мен всичко се срина.
Приятелката ми тихо се засмя.
— Обеща да разкажеш всичко, когато и двете вече няма да са на този свят. Сега обясни защо трябваше да се отървеш и от двете.
Съпругът ми помълча няколко секунди.
— Защото знаеха много важна тайна.
— И каква?
Спрях да дишам.
Тогава той разказа нещо, от което по гърба ми премина леден студ. Заради това се беше отървал от майка ми… и заради това искаше да се отърве и от мен.
Малко преди смъртта си майка ми ми се обади и ме помоли спешно да дойда. Когато пристигнах, тя седеше в кухнята по халат и държеше стара снимка.
— Помниш ли брат ми? — попита тихо тя.
Спомнях си го смътно. Висок мъж, който ме носеше на раменете си. Той загина, когато бях на шест години.
Майка ми помълча и каза:
— Помогнаха му да си отиде от този свят. А аз мълчах почти четиридесет години.
Тя разказа, че брат ѝ работел в районната администрация и се занимавал с оформяне на земи. В края на седемдесетте години няколко влиятелни хора незаконно прехвърлили големи парцели земя на свое име. Документите били изготвени със задна дата и с фалшиви печати и подписи.
Той бил единственият човек, който знаел истината. Успял да вземе истинските документи и да ги скрие при майка ми.
Месец по-късно го намерили мъртъв на железопътните релси. На всички казали, че е пил и е попаднал под влак.
Майка ми мълчала за това почти четиридесет години, защото се страхувала. Но наскоро на същите тези земи започнали да строят скъпи къщи. Собственикът на строежа се оказал синът на човека, който някога бил фалшифицирал документите.
Майка ми каза, че са започнали да я следят. Около къщата се появявали странни коли.
— Разбрали са — каза тя.
Преди да си тръгна, майка ми каза:
— Препрятала съм документите. Няма да кажа адреса. Търси там, където ходехме често, когато беше малка. Когато ги намериш — предай ги на съда.
Тогава не разбирах колко е опасно. Но съпругът ми по някакъв начин научил за документите. И сега, слушайки разговора му с най-добрата ми приятелка, най-после разбрах истината.
Те убиха майка ми.
И току-що се опитаха да убият и мен.
